СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ
ОТ ЛУКА
ГЛАВА 1
1:1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,
1:2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово,
1:3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
1:4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
1:5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
1:6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
1:7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
1:8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
1:9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
1:10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
1:11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
1:12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
1:13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
1:14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
1:15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.
1:16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
1:17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
1:18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
1:19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
1:20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
1:21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
1:22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
1:23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
1:24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
1:25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
1:26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,
1:27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
1:28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
1:29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.
1:30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
1:31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
1:32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
1:33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
1:34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
1:35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
1:36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.
1:37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
1:38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
1:39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
1:40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
1:41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,
1:42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
1:43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
1:44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
1:45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.
1:46 И Мария каза: - Величае душата ми Господа,
1:47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.
1:48 Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.
1:49 Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.
1:50 И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.
1:51 Извърши силни дела със Своята мишца; Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
1:52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
1:53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
1:54 Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост.
1:55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.
1:56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
1:57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
1:58 И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
1:59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
1:60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
1:61 И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
1:62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
1:63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
1:64 И на часа му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
1:65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
1:66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
1:67 Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:
1:68 Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.
1:69 И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,
1:70 (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).
1:71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,
1:72 За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,
1:73 Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
1:74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,
1:75 В светост и правда пред Него, през всичките си дни.
1:76 Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
1:77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,
1:78 Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,
1:79 За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
1:80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
ГЛАВА 2
2:1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.
2:2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.
2:3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
2:4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
2:5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.
2:6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.
2:7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
2:8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
2:9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
2:10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
2:11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
2:12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
2:13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
2:14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
2:15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
2:16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.
2:17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
2:18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
2:19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.
2:20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
2:21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
2:22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,
2:23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),
2:24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".
2:25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.
2:26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
2:27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,
2:28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -
2:29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;
2:30 Защото видяха очите ми спасението,
2:31 Което си приготвил пред всички люде;
2:32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.
2:33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
2:34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;
2:35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
2:36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
2:37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
2:38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
2:39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
2:40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
2:41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.
2:42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
2:43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
2:44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
2:45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
2:46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
2:47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
2:48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.
2:49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
2:50 А те не разбраха думата, която им рече.
2:51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
2:52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
ГЛАВА 3
3:1 В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,
3:2 при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята.
3:3 И той отиваше по цялата страна около Иордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,
3:4 както е писано в книгата с думите на пророк Исаия: - "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките Му.
3:5 Всяка долина ще се напълни, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите пътеки ще станат прави. И неравните места гладки пътища;
3:6 И всяка твар ще види Божието спасение".
3:7 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?
3:8 Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.
3:9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.
3:10 И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?
3:11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.
3:12 Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим?
3:13 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
3:14 Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.
3:15 И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос,
3:16 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.
3:17 Той държи лопатата в ръката Си за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.
3:18 И с много други увещания той благовестяваше на людете.
3:19 А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод,
3:20 прибави над всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмницата.
3:21 И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето,
3:22 и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.
3:23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.
3:24 А Илий, Мататов; Матат, Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Иосифов;
3:25 Иосиф, Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Еслий, Нагеев;
3:26 Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Мататия, Семеинов; Семеин, Иосехов; Иосех, Иодов;
3:27 Иода, Иоананов; Иоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;
3:28 Нирий, Мелхиев; Мелхий, Адиев; Адий, Косамов; Косам, Елмадамов; Елмадам, Иров;
3:29 Ир, Исусов; Исус, Елиезеров; Елиезер, Иоримов; Иорим, Мататов; Матат, Левиев;
3:30 Левий, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Иосифов; Иосиф, Иоанамов; Иоанам, Елиакимов;
3:31 Елиаким, Мелеев; Мелеа, Менов; Мена, Мататов; Матата, Натанов; Натан, Давидов;
3:32 Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;
3:33 Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арниев; Арний, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;
3:34 Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Авраамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;
3:35 Нахор, Сеарухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;
3:36 Сала, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ное, Ламехов;
3:37 Ламех, Матусалов; Матусал, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;
3:38 Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.
ГЛАВА 4
4:1 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
4:2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
4:3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4:4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
4:5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
4:6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -
4:7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
4:8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".
4:9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
4:10 защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;
4:11 И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".
4:12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".
4:13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
4:14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
4:15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
4:16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
4:17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -
4:18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
4:19 Да проглася благоприятната Господна година".
4:20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
4:21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
4:22 И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?
4:23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
4:24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
4:25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
4:26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.
4:27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
4:28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
4:29 и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
4:30 Но Той мина посред тях и си отиде.
4:31 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;
4:32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
4:33 И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
4:34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
4:35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
4:36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
4:37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
4:38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
4:39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
4:40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
4:41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
4:42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
4:43 Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
4:44 И проповядваше в Галилейските синагоги.
ГЛАВА 5
5:1 А веднъж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
5:2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
5:3 И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
5:4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
5:5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
5:6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
5:7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
5:8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
5:9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
5:10 също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
5:11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
5:12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
5:13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.
5:14 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.
5:15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
5:16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
5:17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
5:18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
5:19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
5:20 И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.
5:21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
5:22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
5:23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
5:24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
5:25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
5:26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
5:27 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
5:28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.
5:29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
5:30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
5:31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
5:32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
5:33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
5:34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
5:35 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
5:36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
5:37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
5:38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
5:39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
ГЛАВА 6
6:1 И една събота, [първата след втория ден на пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
6:2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
6:3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
6:4 как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
6:5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6:6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
6:7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
6:8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
6:9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?
6:10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
6:11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
6:12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
6:13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
6:14 Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.
6:15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
6:16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.
6:17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
6:18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
6:19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
6:20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
6:21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
6:22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
6:23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
6:24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
6:25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.
6:26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.
6:27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
6:28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
6:29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
6:30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
6:31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
6:32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
6:33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,
6:34 И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
6:35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
6:36 Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
6:37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
6:38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
6:39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
6:40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.
6:41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
6:42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
6:43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
6:44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
6:45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
6:46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?
6:47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
6:48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
6:49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
ГЛАВА 7
7:1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, Исус влезе в Капернаум.
7:2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
7:3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.
7:4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
7:5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
7:6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7:7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
7:8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.
7:9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
7:10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
7:11 А скоро след това, Исус отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
7:12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
7:13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.
7:14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.
7:15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
7:16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
7:17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
7:18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
7:19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
7:20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
7:21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
7:22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
7:23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
7:24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.
7:25 Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
7:26 Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
7:27 Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".
7:28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
7:29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
7:30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
7:31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?
7:32 Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.
7:33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
7:34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
7:35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
7:36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
7:37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.
7:38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
7:39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
7:40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.
7:41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.
7:42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
7:43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
7:44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
7:45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
7:46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
7:47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.
7:48 И рече й: Прощават ти се греховете.
7:49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?
7:50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
ГЛАВА 8
8:1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
8:2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,
8:3 И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
8:4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
8:5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
8:6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
8:7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
8:8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
8:9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
8:10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.
8:11 Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.
8:12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
8:13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
8:14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
8:15 А посяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
8:16 И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
8:17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.
8:18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
8:19 И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
8:20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
8:21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
8:22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
8:23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
8:24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
8:25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?
8:26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.
8:27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
8:28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.
8:29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
8:30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.
8:31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.
8:32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
8:33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
8:34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
8:35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
8:36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.
8:37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
8:38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза:
8:39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.
8:40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
8:41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
8:42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
8:43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
8:44 се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.
8:45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?
8:46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.
8:47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
8:48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
8:49 Докато той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
8:50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
8:51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
8:52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
8:53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
8:54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
8:55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
8:56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
ГЛАВА 9
9:1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
9:2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
9:3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
9:4 И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте на път.
9:5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.
9:6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.
9:7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
9:8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9:9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
9:10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.
9:11 А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
9:12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
9:13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?
9:14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
9:15 Те сториха така и накараха всички да насядат.
9:16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
9:17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
9:18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?
9:19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
9:20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
9:21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
9:22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
9:23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
9:24 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
9:25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
9:26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели.
9:27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.
9:28 И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
9:29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
9:30 И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
9:31 които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
9:32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
9:33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.
9:34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
9:35 И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.
9:36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
9:37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
9:38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
9:39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
9:40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
9:41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
9:42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
9:43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:
9:44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
9:45 Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
9:46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
9:47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
9:48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
9:49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.
9:50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
9:51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
9:52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
9:53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
9:54 Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
9:55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
9:56 И отидоха в друго село.
9:57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
9:58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
9:59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
9:60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
9:61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
9:62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
ГЛАВА 10
10:1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.
10:2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
10:3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
10:4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
10:5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
10:6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
10:7 И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
10:8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
10:9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
10:10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
10:11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
10:12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден отколкото на тоя град.
10:13 Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
10:14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
10:15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.
10:16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
10:17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
10:18 А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.
10:19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
10:20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
10:21 В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
10:22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
10:23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
10:24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.
10:25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
10:26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
10:27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
10:28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
10:29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
10:30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
10:31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
10:32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
10:33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
10:34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
10:35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
10:36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
10:37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
10:38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
10:39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
10:40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
10:41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
10:42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
ГЛАВА 11
11:1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.
11:2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];
11:3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;
11:4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].
11:5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,
11:6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;
11:7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;
11:8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
11:9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
11:10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
11:11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
11:12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
11:13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!
11:14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.
11:15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.
11:16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.
11:17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом разделен против себе си {Гръцки: Против дома.} пада.
11:18 Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевула,
11:19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.
11:20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
11:21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
11:22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.
11:23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
11:24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.
11:25 И като дойде, намира я пометена и наредена.
11:26 Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
11:27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.
11:28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.
11:29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.
11:30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.
11:31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.
11:32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.
11:33 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.
11:34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
11:35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.
11:36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.
11:37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
11:38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.
11:39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.
11:40 Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
11:41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.
11:42 Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.
11:43 Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.
11:44 Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.
11:45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.
11:46 А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
11:47 Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.
11:48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.
11:49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;
11:50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -
11:51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.
11:52 Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
11:53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още много неща,
11:54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
ГЛАВА 12
12:1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
12:2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
12:3 Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.
12:4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
12:5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.
12:6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.
12:7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.
12:8 И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
12:9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.
12:10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.
12:11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.
12:12 Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
12:13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
12:14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
12:15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
12:16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
12:17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.
12:18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
12:19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
12:20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?
12:21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
12:22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
12:23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
12:24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
12:25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
12:26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
12:27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
12:28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
12:29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
12:30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
12:31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
12:32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
12:33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
12:34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
12:35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
12:36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
12:37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
12:38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
12:39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
12:40 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
12:41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?
12:42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
12:43 Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
12:44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
12:45 Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
12:46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
12:47 И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
12:48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
12:49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
12:50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
12:51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
12:52 Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.
12:53 Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.
12:54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
12:55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.
12:56 Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
12:57 А защо и от само себе си не съдите що е право?
12:58 Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
12:59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.
ГЛАВА 13
13:1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
13:2 И Той в