КНИГАТА ИОВ
ГЛАВА 1
1:1 Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.
1:2 И родиха му се седем сина и три дъщери.
1:3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.
1:4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.
1:6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
1:7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
1:8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
1:9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?
1:10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.
1:11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.
1:12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
1:13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
1:14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,
1:15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
1:16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
1:17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
1:18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
1:19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.
1:20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.
1:21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.
1:22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
ГЛАВА 2
2:1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2:2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
2:3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
2:4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
2:5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
2:6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
2:7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
2:8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
2:9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
2:10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
2:11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
2:12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърлиха към небето.
2:13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
ГЛАВА 3
3:1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
3:2 Иов, проговаряйки, рече: -
3:3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
3:4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
3:5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
3:6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
3:7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
3:8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
3:9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
3:10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
3:11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
3:12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
3:13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
3:14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
3:15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
3:16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
3:17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
3:18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
3:19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
3:20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
3:21 Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
3:22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
3:23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
3:24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
3:25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
3:26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
ГЛАВА 4
4:1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
4:2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
4:3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4:4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.
4:5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
4:6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
4:7 Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.
4:8 До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
4:9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
4:10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
4:11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
4:12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
4:13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
4:14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
4:15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
4:16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишината чух тоя глас:
4:17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
4:18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -
4:19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
4:20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.
4:21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
ГЛАВА 5
5:1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
5:2 Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.
5:3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
5:4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5:5 Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
5:6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
5:7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
5:8 Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
5:9 Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;
5:10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
5:11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
5:12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
5:13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
5:14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
5:15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
5:16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
5:17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;
5:18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
5:19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
5:20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
5:21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
5:22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
5:23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
5:24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
5:25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.
5:26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
5:27 Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
ГЛАВА 6
6:1 А Иов в отговор рече: -
6:2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
6:3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
6:4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.
6:5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?
6:6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
6:7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
6:8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
6:9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
6:10 Но, това ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
6:11 Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
6:12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
6:13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
6:14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
6:15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
6:16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
6:17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
6:18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
6:19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
6:20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
6:21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
6:22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
6:23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
6:24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
6:25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
6:26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
6:27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
6:28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
6:29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
6:30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
ГЛАВА 7
7:1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?
7:2 Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
7:3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
7:4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.
7:5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.
7:6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7:7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.
7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. И така в цялата книга на Иов.} няма да възлезе пак;
7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?
7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
ГЛАВА 8
8:1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
8:2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
8:3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
8:4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;
8:5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
8:6 Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
8:7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8:8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
8:9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);
8:10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
8:11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
8:12 Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
8:13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
8:14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
8:15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
8:16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
8:17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
8:18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
8:19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
8:20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
8:21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
8:22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
ГЛАВА 9
9:1 А Иов в отговор рече:
9:2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
9:3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори за едно от хиляда.
9:4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
9:5 Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
9:6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.
9:7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
9:8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9:9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.
9:10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
9:11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
9:12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
9:13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
9:14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
9:15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.
9:16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
9:17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
9:18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
9:19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
9:20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
9:21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
9:22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
9:23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
9:24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, който прави това?
9:25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
9:26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
9:27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.
9:28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
9:29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
9:30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
9:31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
9:32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
9:33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.
9:34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
9:35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
ГЛАВА 10
10:1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
10:2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
10:3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
10:4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
10:5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
10:6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
10:7 При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избави от ръката Ти?
10:8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
10:9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10:10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
10:11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
10:12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
10:13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
10:14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.
10:15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
10:16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
10:17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
10:18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
10:19 Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
10:20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
10:21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -
10:22 Земя мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.
ГЛАВА 11
11:1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -
11:2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
11:3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
11:4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
11:5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,
11:6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
11:7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
11:8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?
11:9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
11:10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11:11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
11:12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
11:13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
11:14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
11:15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
11:16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
11:17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
11:18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
11:19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
11:20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
ГЛАВА 12
12:1 Тогава Иов в отговор рече: -
12:2 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
12:3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
12:4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
12:5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
12:6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.
12:7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;
12:8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
12:9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -
12:10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
12:11 Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?
12:12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.
12:13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
12:14 Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
12:15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
12:16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
12:17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
12:18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
12:19 Закарва първенците ограбени И поваля силните.
12:20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
12:21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.
12:22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
12:23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
12:24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
12:25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.
ГЛАВА 13
13:1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
13:2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
13:3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
13:4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
13:5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
13:6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
13:7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
13:8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
13:9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?
13:10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
13:11 Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
13:12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13:13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
13:14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
13:15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
13:16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
13:17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
13:18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
13:19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
13:20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -
13:21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.
13:22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.
13:23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
13:24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
13:25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
13:26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,
13:27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -
13:28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
ГЛАВА 14
14:1 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
14:2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
14:3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
14:4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
14:5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
14:6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
14:7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
14:8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
14:9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
14:10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
14:11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
14:12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
14:13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!
14:14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
14:15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
14:16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
14:17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
14:18 Наистина, както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
14:19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
14:20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
14:21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
14:22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
ГЛАВА 15
15:1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
15:2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
15:3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
15:4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
15:5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
15:6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
15:7 Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?
15:8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
15:9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
15:10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
15:11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
15:12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
15:13 Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
15:14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15:15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
15:16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!
15:17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
15:18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
15:19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);
15:20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
15:21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
15:22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
15:23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
15:24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,
15:25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
15:26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
15:27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,
15:28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
15:29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
15:30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
15:31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
15:32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
15:33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
15:34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
15:35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
ГЛАВА 16
16:1 Тогава Иов в отговор рече:
16:2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
16:3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?
16:4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
16:5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила скръбта ви.
16:6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
16:7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
16:8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
16:9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
16:10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
16:11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
16:12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
16:13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
16:14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
16:15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
16:16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
16:17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
16:18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
16:19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
16:20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
16:21 Дано Той сам защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
16:22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.
ГЛАВА 17
17:1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
17:2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
17:3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене,
17:4 Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
17:5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
17:6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
17:7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
17:8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
17:9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
17:10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
17:11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
17:12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
17:13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
17:14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
17:15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
17:16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
ГЛАВА 18
18:1 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:
18:2 До кога още ще ловите думи? Първо разбирайте, и после ще говорим.
18:3 Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?
18:4 О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?
18:5 Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.
18:6 Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,
18:7 Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.
18:8 Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.
18:9 Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.
18:10 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.
18:11 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.
18:12 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.
18:13 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.
18:14 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.
18:15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.
18:16 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.
18:17 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.
18:18 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.
18:19 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.
18:20 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.
18:21 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.
ГЛАВА 19
19:1 Тогава Иов в отговор рече:
19:2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
19:3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
19:4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
19:5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
19:6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
19:7 Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
19:8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
19:9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
19:10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
19:11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
19:12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
19:13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
19:14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
19:15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
19:16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
19:17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
19:18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19:19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
19:20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
19:21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
19:22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
19:23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
19:24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
19:25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
19:26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
19:27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
19:28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
19:29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
ГЛАВА 20
20:1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
20:2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
20:3 Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
20:4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
20:5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
20:6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
20:7 Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
20:8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
20:9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
20:10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
20:11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
20:12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
20:13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
20:14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
20:15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
20:16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
20:17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
20:18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
20:19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20:20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
20:21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
20:22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
20:23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато още яде.
20:24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
20:25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
20:26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
20:27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.
20:28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
20:29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
ГЛАВА 21
21:1 Тогава Иов в отговор рече:
21:2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
21:3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
21:4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
21:5 Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
21:6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
21:7 Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
21:8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
21:9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
21:10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
21:11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
21:12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
21:13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
21:14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
21:15 Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
21:16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
21:17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
21:18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
21:19 Думате: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
21:20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21:21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
21:22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
21:23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
21:24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
21:25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
21:26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
21:27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
21:28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
21:29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -
21:30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
21:31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
21:32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
21:33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
21:34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
ГЛАВА 22
22:1 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
22:2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.
22:3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни?
22:4 Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
22:5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
22:6 Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им.
22:7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
22:8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
22:9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
22:10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
22:11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
22:12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
22:13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
22:14 Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,
22:15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -
22:16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, -
22:17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? -
22:18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
22:19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
22:20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?
22:21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22:22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
22:23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
22:24 Хвърли {Еврейски: Тури.} злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
22:25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
22:26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
22:27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
22:28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
22:29 Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
22:30 Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
ГЛАВА 23
23:1 А Иов в отговор рече:
23:2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
23:3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
23:4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.
23:5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
23:6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
23:7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
23:8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
23:9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
23:10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
23:11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
23:12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
23:13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
23:14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
23:15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
23:16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
23:17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
ГЛАВА 24
24:1 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
24:2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
24:3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
24:4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
24:5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.
24:6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
24:7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
24:8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
24:9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
24:10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
24:11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
24:12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
24:13 Други са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
24:14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
24:15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
24:16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
24:17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
24:18 Бърже се отвличат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
24:19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.
24:20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
24:21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
24:22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
24:23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
24:24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
24:25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
ГЛАВА 25
25:1 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: -
25:2 Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.
25:3 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?
25:4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?
25:5 Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,
25:6 Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!
ГЛАВА 26
26:1 А Иов в отговор рече: -
26:2 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!
26:3 Как си съветвал оня, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!
26:4 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал {Еврейски: Е излязъл от тебе.}?
26:5 Пред Него мъртвите треперят Под водите и обитателите им.
26:6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон {Т.е., Гибелта.} няма покрив.
26:7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.
26:8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.
26:9 Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.
26:10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.
26:11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.
26:12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав {Баснословно чудовище.}.
26:13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей {Баснословният причинител на затъмненията на небесните тела.}.
26:14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?
ГЛАВА 27
27:1 И Иов продължи беседата си като казваше:
27:2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
27:3 Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
27:4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
27:5 Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
27:6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
27:7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.
27:8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
27:9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
27:10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
27:11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.
27:12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
27:13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
27:14 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.
27:15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
27:16 Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,
27:17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
27:18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
27:19 Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;
27:20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
27:21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.
27:22 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
27:23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват така, че ще бяга от мястото си.
ГЛАВА 28
28:1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
28:2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.
28:3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
28:4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
28:5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
28:6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
28:7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
28:8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
28:9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
28:10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
28:11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
28:12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
28:13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
28:14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.
28:15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
28:16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
28:17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.