ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
ГЛАВА 1
1:1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна
1:2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
1:3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.
1:4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.
1:5 Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
1:6 И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?
1:7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.
1:8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
1:9 И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.
1:10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,
1:11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.
1:12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.
1:13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.
1:14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.
1:15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:
1:16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.
1:17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.
1:18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.
1:19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.
1:20 Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".
1:21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,
1:22 като почна от времето, когато Иоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
1:23 И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.
1:24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,
1:25 да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
1:26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.
ГЛАВА 2
2:1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2:2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.
2:3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
2:4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
2:5 А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
2:6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
2:7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?
2:8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?
2:9 Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
2:10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,
2:11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
2:12 И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?
2:13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.
2:14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.
2:15 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня;
2:16 но това е казаното чрез пророк Иоила: -
2:17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;
2:18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.
2:19 И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;
2:20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.
2:21 И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".
2:22 Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,
2:23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
2:24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.
2:25 Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;
2:26 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;
2:27 Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.
2:28 Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".
2:29 Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.
2:30 И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,
2:31 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.
2:32 Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.
2:33 И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
2:34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,
2:35 докле положа враговете Ти за Твое подножие".
2:36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.
2:37 Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
2:38 А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.
2:39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.
2:40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.
2:41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
2:42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
2:43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
2:44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;
2:45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.
2:46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
2:47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.
ГЛАВА 3
3:1 Един ден, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,
3:2 някои носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.
3:3 Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
3:4 А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.
3:5 И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.
3:6 Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.
3:7 И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.
3:8 И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.
3:9 И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,
3:10 и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.
3:11 И понеже [изцеленият куц] човек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем.
3:12 А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?
3:13 Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
3:14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,
3:15 убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.
3:16 И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.
3:17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;
3:18 но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.
3:19 Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,
3:20 и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса,
3:21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.
3:22 Защото Моисей е казал: "Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл;
3:23 и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете".
3:24 И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни.
3:25 Вие сте потомци на пророците, и наследници на завета, който Бог направи с бащите ви, когато каза на Авраама: "В твоето потомство ще се благославят всички земни племена".
3:26 Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.
ГЛАВА 4
4:1 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха върху тях,
4:2 възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, в името на Исуса, възкресението на мъртвите.
4:3 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.
4:4 А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
4:5 И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;
4:6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
4:7 И като поставиха Петра и Иоана насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?
4:8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,
4:9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
4:10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
4:11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
4:12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.
4:13 А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
4:14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
4:15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
4:16 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.
4:17 Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
4:18 Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.
4:19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
4:20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
4:21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.
4:22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
4:23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.
4:24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,
4:25 Ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?
4:26 Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".
4:27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,
4:28 за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.
4:29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
4:30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.
4:31 И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
4:32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
4:33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
4:34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
4:35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
4:36 Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,
4:37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.
ГЛАВА 5
5:1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
5:2 и задържа нещо от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
5:3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
5:4 Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5:5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
5:6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.
5:7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.
5:8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.
5:9 А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
5:10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.
5:11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
5:12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;
5:13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;
5:14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),
5:15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
5:16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.
5:17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,
5:18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.
5:19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
5:20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
5:21 Те, като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
5:22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
5:23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
5:24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
5:25 Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
5:26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
5:27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
5:28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
5:29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
5:30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.
5:31 Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
5:32 И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, както е и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
5:33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
5:34 Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
5:35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
5:36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
5:37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
5:38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
5:39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
5:40 И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
5:41 А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
5:42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
ГЛАВА 6
6:1 А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.
6:2 По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
6:3 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.
6:4 А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.
6:5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.
6:6 Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
6:7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
6:8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.
6:9 Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.
6:10 Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.
6:11 Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
6:12 И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,
6:13 гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона;
6:14 защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.
6:15 И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.
ГЛАВА 7
7:1 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?
7:2 А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:
7:3 "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
7:4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.
7:5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.
7:6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7:7 Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.
7:8 И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.
7:9 А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.
7:10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
7:11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
7:12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;
7:13 и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.
7:14 Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.
7:15 И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;
7:16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.
7:17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,
7:18 докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.
7:19 Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи.
7:20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
7:21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
7:22 И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.
7:23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.
7:24 И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,
7:25 мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
7:26 На следния ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?
7:27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
7:28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?
7:29 Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.
7:30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
7:31 А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;
7:32 "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
7:33 И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
7:34 Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".
7:35 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.
7:36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.
7:37 Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене",
7:38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:
7:39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,
7:40 казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".
7:41 И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.
7:42 Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?
7:43 Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; Затова, ще ви преселя оттатък Вавилон".
7:44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;
7:45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давида,
7:46 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
7:47 А Соломон му построи дом.
7:48 Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророка:
7:49 "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?
7:50 Не направи ли Моята ръка всичко това?"
7:51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
7:52 Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -
7:53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.
7:54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.
7:55 А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
7:56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
7:57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
7:58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
7:59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
7:60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.
ГЛАВА 8
8:1 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.
8:2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
8:3 А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
8:4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
8:5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
8:6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.
8:7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,
8:8 тъй щото настана голяма радост в оня град.
8:9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.
8:10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.
8:11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
8:12 Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
8:13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.
8:14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
8:15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
8:16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
8:17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
8:18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
8:19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
8:20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
8:21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
8:22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;
8:23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.
8:24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.
8:25 Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
8:26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
8:27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
8:28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
8:29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
8:30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
8:31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
8:32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;
8:33 В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
8:34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
8:35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
8:36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
8:37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
8:38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
8:39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.
8:40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.
ГЛАВА 9
9:1 А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.
9:2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
9:3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
9:4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
9:5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
9:6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
9:7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
9:8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9:9 И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи.
9:10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.
9:11 И Господ му рече: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
9:12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.
9:13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.
9:14 И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.
9:15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;
9:16 защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.
9:17 И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.
9:18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
9:19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
9:20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
9:21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?
9:22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
9:23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
9:24 но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,
9:25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
9:26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
9:27 Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
9:28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
9:29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
9:30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
9:31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
9:32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
9:33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.
9:34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.
9:35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.
9:36 А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
9:37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
9:38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
9:39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
9:40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
9:41 И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.
9:42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
9:43 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.
ГЛАВА 10
10:1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.
10:2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
10:3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!
10:4 А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.
10:5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.
10:6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].
10:7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;
10:8 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
10:9 А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.
10:10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,
10:11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.
10:12 В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.
10:13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
10:14 А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
10:15 И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
10:16 И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.
10:17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.
10:18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?
10:19 И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.
10:20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.
10:21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?
10:22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.
10:23 Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.
10:24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
10:25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.
10:26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.
10:27 И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.
10:28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
10:29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?
10:30 И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:
10:31 Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.
10:32 Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].
10:33 Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.
10:34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
10:35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.
10:36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),
10:37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
10:38 именно, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
10:39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.
10:40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
10:41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.
10:42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
10:43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.
10:44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
10:45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
10:46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
10:47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?
10:48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.
ГЛАВА 11
11:1 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.
11:2 И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:
11:3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
11:4 А Петър захвана, та им изложи наред станалото, като каза:
11:5 Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.
11:6 В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.
11:7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
11:8 Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.
11:9 Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
11:10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.
11:11 И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
11:12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.
11:13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;
11:14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
11:15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.
11:16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
11:17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?
11:18 Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
11:19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
11:20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
11:21 Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
11:22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
11:23 който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
11:24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
11:25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
11:26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.
11:27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
11:28 един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
11:29 Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
11:30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
ГЛАВА 12
12:1 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
12:2 Уби с меч Иоановия брат Якова;
12:3 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. Това беше през дните на безквасните хлябове.
12:4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
12:5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
12:6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
12:7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
12:8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
12:9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
12:10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.
12:11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
12:12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
12:13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.
12:14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
12:15 А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.
12:16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
12:17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
12:18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
12:19 А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.
12:20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха поддръжката на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.
12:21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
12:22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
12:23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
12:24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
12:25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.
ГЛАВА 13
13:1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
13:2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.
13:3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
13:4 И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
13:5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.
13:6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
13:7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последният повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
13:8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
13:9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
13:10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
13:11 И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
13:12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.
13:13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
13:14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
13:15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.
13:16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
13:17 Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
13:18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
13:19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
13:20 След това им дава съдии до пророка Самуила.
13:21 После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
13:22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".
13:23 От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,
13:24 след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
13:25 И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм Оня, Когото очаквате; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
13:26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
13:27 Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като Го осъдиха.
13:28 Без да намерят в Него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
13:29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.
13:30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.
13:31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.
13:32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,
13:33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".
13:34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, обещани на Давида".
13:35 Защото и в друг Псалом казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".
13:36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
13:37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.
13:38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
13:39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
13:40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:
13:41 "Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
13:42 Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
13:43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
13:44 На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.
13:45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.
13:46 Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.
13:47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
13:48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
13:49 И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.
13:50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
13:51 А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
13:52 А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.
ГЛАВА 14
14:1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
14:2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
14:3 Но пак те преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
14:4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.
14:5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
14:6 те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,
14:7 и проповядваха благовестието.
14:8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
14:9 Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
14:10 рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
14:11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
14:12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
14:13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14:14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
14:15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
14:16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
14:17 ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
14:18 И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.
14:19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
14:20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
14:21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
14:22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
14:23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
14:24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
14:25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
14:26 Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.
14:27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.
14:28 И там преседяха доста време с учениците.
ГЛАВА 15
15:1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.
15:2 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
15:3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.
15:4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
15:5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
15:6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.
15:7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
15:8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
15:9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
15:10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
15:11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
15:12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
15:13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;
15:14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
15:15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
15:16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
15:17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,
15:18 Казва Господ, Който прави да е известно това от века".
15:19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
15:20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене удавено и кръв.
15:21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.
15:22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
15:23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
15:24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,
15:25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
15:26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
15:27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
15:28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
15:29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.
15:30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.
15:31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.
15:32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.
15:33 И след като преседяха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
15:34 [Но Сила видя за добре да поседи още там].
15:35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.
15:36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.
15:37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;
15:38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
15:39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,
15:40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.
15:41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
ГЛАВА 16
16:1 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.
16:2 Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.
16:3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
16:4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
16:5 Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
16:6 И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
16:7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.
16:8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.
16:9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
16:10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
16:11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,
16:12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
16:13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.
16:14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
16:15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.
16:16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
16:17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
16:18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
16:19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.
16:20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,
16:21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.
16:22 На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
16:23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
16:24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
16:25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
16:26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и