БИТИЕ
ИЛИ ПЪРВАТА ОТ ПЕТТЕ МОИСЕЕВИ КНИГИ
ГЛАВА 1
1:1 В начало Бог създаде небето и земята.
1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
1:4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
1:5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
1:6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.
1:7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.
1:8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
1:9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.
1:10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
1:11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
1:12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
1:13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.
1:14 И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;
1:15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.
1:16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
1:17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,
1:18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
1:19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
1:20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
1:21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
1:22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
1:23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
1:24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
1:25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.
1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
1:27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
1:28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
1:29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
1:30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.
1:31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
ГЛАВА 2
2:1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2:2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
2:3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
2:4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
2:5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
2:6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
2:7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
2:8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
2:9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
2:10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.
2:11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
2:12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.
2:13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.
2:14 Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
2:16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
2:17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
2:18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
2:19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
2:20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
2:21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
2:22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
2:23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
2:24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
2:25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
ГЛАВА 3
3:1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
3:2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3:3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
3:4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
3:5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
3:6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
3:7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
3:20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.
3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
3:23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
3:24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
ГЛАВА 4
4:1 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.
4:2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.
4:3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4:4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
4:5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
4:6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
4:7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
4:8 А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
4:9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?
4:10 И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
4:11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.
4:12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
4:13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.
4:14 Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.
4:15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
4:16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
4:17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.
4:18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.
4:19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.
4:20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.
4:21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.
4:22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.
4:23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.
4:24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.
4:25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото тя думаше, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.
4:26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.
ГЛАВА 5
5:1 Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
5:2 създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.
5:3 Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.
5:4 А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.
5:5 И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
5:6 Сит живя сто и пет години и роди Еноса.
5:7 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.
5:8 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.
5:9 Енос живя деветдесет години и роди Кенана.
5:10 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.
5:11 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.
5:12 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила.
5:13 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
5:14 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря.
5:15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда.
5:16 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
5:17 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
5:18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
5:19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
5:20 И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.
5:21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.
5:22 А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.
5:23 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.
5:24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.
5:25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.
5:26 А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
5:27 И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.
5:28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;
5:29 и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни иде от земята, която Господ прокле.
5:30 А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери.
5:31 И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.
5:32 А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.
ГЛАВА 6
6:1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
6:2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
6:3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
6:4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.
6:5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,
6:6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.
6:7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.
6:8 А Ной придоби Господното благоволение.
6:9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
6:10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.
6:11 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.
6:12 И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.
6:13 И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.
6:14 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
6:15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.
6:16 Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.
6:17 И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.
6:18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.
6:19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
6:20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.
6:21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях.
6:22 И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.
ГЛАВА 7
7:1 Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целия ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.
7:2 Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;
7:3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.
7:4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.
7:5 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.
7:6 А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.
7:7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.
7:8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,
7:9 влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.
7:10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.
7:11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.
7:12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
7:13 В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -
7:14 те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.
7:15 Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.
7:16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре.
7:17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.
7:18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.
7:19 Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.
7:20 Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.
7:21 И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.
7:22 От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
7:23 Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.
7:24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
ГЛАВА 8
8:1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
8:2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
8:3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
8:4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
8:5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
8:6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
8:7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.
8:8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
8:9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
8:10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
8:11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
8:12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
8:13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
8:14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
8:15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
8:16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
8:17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
8:18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
8:19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.
8:20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;
8:21 и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.
8:22 Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
ГЛАВА 9
9:1 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.
9:2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви.
9:3 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева.
9:4 Месо обаче с живота му, то ест, с кръвта му, да не ядете.
9:5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.
9:6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.
9:7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.
9:8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:
9:9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;
9:10 и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
9:11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
9:12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:
9:13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.
9:14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;
9:15 и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
9:16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
9:17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.
9:18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.
9:19 Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя.
9:20 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.
9:21 И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.
9:22 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
9:23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.
9:24 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: -
9:25 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.
9:26 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.
9:27 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.
9:28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.
9:29 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.
ГЛАВА 10
10:1 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.
10:2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.
10:3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.
10:4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.
10:5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
10:6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.
10:7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.
10:8 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.
10:9 Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа.
10:10 Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.
10:11 От тая земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах
10:12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).
10:13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,
10:14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.
10:15 А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет,
10:16 евусейците, аморейците, гергесейците,
10:17 евейците, арукейците, асенейците,
10:18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.
10:19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша.
10:20 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.
10:21 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета.
10:22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.
10:23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.
10:24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера.
10:25 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан.
10:26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха.
10:27 Адорама, Узала, Дикла,
10:28 Овала, Авимаила, Шева,
10:29 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове.
10:30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.
10:31 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.
10:32 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.
ГЛАВА 11
11:1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
11:2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
11:3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
11:4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
11:5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
11:6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
11:7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
11:8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
11:9 За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
11:10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;
11:11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.
11:12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;
11:13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
11:14 Сала живя тридесет години и роди Евера;
11:15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
11:16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;
11:17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
11:18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава;
11:19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
11:20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;
11:21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
11:22 Серух живя тридесет години и роди Нахора;
11:23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
11:24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;
11:25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
11:26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
11:27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.
11:28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
11:29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
11:30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.
11:31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.
11:32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
ГЛАВА 12
12:1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.
12:2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
12:3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
12:4 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
12:5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
12:6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в земята.
12:7 И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.
12:8 От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.
12:9 После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.
12:10 А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.
12:11 И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.
12:12 Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.
12:13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята дума.
12:14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.
12:15 Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.
12:16 И заради нея той стори добро на Аврама, който достигна да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.
12:17 Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.
12:18 Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?
12:19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.
12:20 И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.
ГЛАВА 13
13:1 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, та замина към южната страна.
13:2 Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
13:3 И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай,
13:4 до мястото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име.
13:5 Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри.
13:6 И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно,
13:7 появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя).
13:8 Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.
13:9 Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.
13:10 Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя.
13:11 За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.
13:12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на Иорданската равнина, и преместваше шатрите си докато стигна до Содом.
13:13 А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа.
13:14 И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад;
13:15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.
13:16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.
13:17 Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.
13:18 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.
ГЛАВА 14
14:1 В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал,
14:2 тия царе отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор).
14:3 Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е сега Соленото Море).
14:4 Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха.
14:5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим
14:6 и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята.
14:7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар.
14:8 Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:
14:9 против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. Имаше четирима царе против петимата.
14:10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.
14:11 И победителите задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
14:12 Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.
14:13 А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници.
14:14 А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони неприятелите до Дан.
14:15 И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск.
14:16 И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете.
14:17 И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).
14:18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино
14:19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;
14:20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.
14:21 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.
14:22 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,
14:23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.
14:24 Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.
ГЛАВА 15
15:1 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.
15:2 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
15:3 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
15:4 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.
15:5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.
15:6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
15:7 После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.
15:8 А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя?
15:9 Господ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
15:10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
15:11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.
15:12 А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.
15:13 Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
15:14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.
15:15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.
15:16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.
15:17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.
15:18 И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
15:19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,
15:20 хетейците, ферезейците, рафаимите,
15:21 аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.
ГЛАВА 16
16:1 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.
16:2 Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.
16:3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.
16:4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.
16:5 Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.
16:6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.
16:7 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;
16:8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.
16:9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}.
16:10 Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.
16:11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}, защото Господ чу скръбта ти.
16:12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.
16:13 Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?
16:14 Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои {Т.е., Кладенецът на Живия, Който ме вижда.}; ето той е между Кадис и Варад.
16:15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.
16:16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.
ГЛАВА 17
17:1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.
17:2 И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.
17:3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:
17:4 Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.
17:5 Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}; защото те направих отец на множество народи.
17:6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.
17:7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.
17:8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.
17:9 Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.
17:10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.
17:11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
17:12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.
17:13 Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.
17:14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.
17:15 После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}; но Сара {Т.е., Княгиня.} да бъде името й.
17:16 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.
17:17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?
17:18 И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.
17:19 Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.
17:20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.
17:21 Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.
17:22 А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него.
17:23 В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.
17:24 Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;
17:25 а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.
17:26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.
17:27 И всичките мъже от дома му както родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.
ГЛАВА 18
18:1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
18:2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
18:3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.
18:4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
18:5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
18:6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
18:7 А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
18:8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
18:9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
18:10 И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
18:11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
18:12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
18:13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
18:14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
18:15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
18:16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
18:17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,
18:18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
18:19 Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
18:20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
18:21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
18:22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
18:23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
18:24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?
18:25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
18:26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
18:27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
18:28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
18:29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
18:30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
18:31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
18:32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.
18:33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
ГЛАВА 19
19:1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:
19:2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.
19:3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
19:4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
19:5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
19:6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:
19:7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
19:8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.
19:9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.
19:10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.
19:11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.
19:12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;
19:13 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.
19:14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
19:15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.
19:16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.
19:17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
19:18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
19:19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
19:20 Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
19:21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
19:22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.
19:23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
19:24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
19:25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
19:26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
19:27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
19:28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
19:29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.
19:30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
19:31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
19:32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
19:33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
19:34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.
19:35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
19:36 Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.
19:37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.
19:38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.
ГЛАВА 20
20:1 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар.
20:2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.
20:3 Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.
20:4 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?
20:5 Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това.
20:6 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
20:7 Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.
20:8 На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много.
20:9 Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят.
20:10 Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо?
20:11 И рече Авраам: Сторих го понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми.
20:12 А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
20:13 И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.
20:14 Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара.
20:15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно.
20:16 А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана.
20:17 И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца.
20:18 Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.
ГЛАВА 21
21:1 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
21:2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
21:3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.
21:4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
21:5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.
21:6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.
21:7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.
21:8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
21:9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
21:10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
21:11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
21:12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
21:13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
21:14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
21:15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
21:16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
21:17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
21:18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
21:19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
21:20 Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
21:21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
21:22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
21:23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
21:24 И рече Авраам: Заклевам се.
21:25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
21:26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
21:27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
21:28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
21:29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
21:30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
21:31 Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.
21:32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
21:33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.
21:34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
ГЛАВА 22
22:1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
22:2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
22:3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
22:4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
22:5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
22:6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
22:7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
22:8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
22:9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
22:10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
22:11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
22:12 И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.
22:13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
22:14 И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
22:15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
22:16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
22:17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
22:18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
22:19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
22:20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
22:21 първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.
22:22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.
22:23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
22:24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
ГЛАВА 23
23:1 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.
23:2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
23:3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:
23:4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, което да е мое, за да погреба покойницата си пред очите си.
23:5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха:
23:6 Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.
23:7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки:
23:8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон,
23:9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница.
23:10 А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки:
23:11 Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си.
23:12 Тогава Авраам се поклони пред людете на земята
23:13 и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там.
23:14 А в отговор Ефрон каза на Авраама:
23:15 Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мен